присъдил съм

Речник на българския език

1. присъдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присъдил съм е производна форма на присъдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. присъдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присъдил съм е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).