присъдило си

Речник на българския език

1. присъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

присъдило си е производна форма на присъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. присъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

присъдило си е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).