пристъпяло

Речник на българския език

1. пристъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристъпяло е производна форма на пристъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пристъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристъпяло е производна форма на пристъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пристъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пристъпяло е производна форма на пристъпям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пристъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пристъпяло е производна форма на пристъпям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).