пристъпвало

Речник на българския език

1. пристъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристъпвало е производна форма на пристъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пристъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристъпвало е производна форма на пристъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пристъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пристъпвало е производна форма на пристъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пристъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пристъпвало е производна форма на пристъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).