пристрастяло

Речник на българския език

1. пристрастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристрастяло е производна форма на пристрастя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пристрастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пристрастяло е производна форма на пристрастя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).