присторили

Речник на българския език

1. присторили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

присторили е производна форма на присторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. присторили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

присторили е производна форма на присторя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).