присторели

Речник на българския език

1. присторели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

присторели е производна форма на присторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. присторели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

присторели е производна форма на присторя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).