приспособяло

Речник на българския език

1. приспособяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приспособяло е производна форма на приспособя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приспособяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приспособяло е производна форма на приспособя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).