приспособявал

Речник на българския език

1. приспособявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приспособявал е производна форма на приспособявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приспособявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приспособявал е производна форма на приспособявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приспособявал — мин. деят. св. прич. м. р.

приспособявал е производна форма на приспособявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приспособявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приспособявал е производна форма на приспособявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).