присламчило

Речник на българския език

1. присламчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присламчило е производна форма на присламча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присламчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

присламчило е производна форма на присламча (мин. деят. св. прич. ср. р.).