присламчил

Речник на българския език

1. присламчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присламчил е производна форма на присламча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присламчил — мин. деят. св. прич. м. р.

присламчил е производна форма на присламча (мин. деят. св. прич. м. р.).