присламчело

Речник на българския език

1. присламчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присламчело е производна форма на присламча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присламчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

присламчело е производна форма на присламча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).