прискърцал

Речник на българския език

1. прискърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прискърцал е производна форма на прискърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прискърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прискърцал е производна форма на прискърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прискърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

прискърцал е производна форма на прискърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прискърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прискърцал е производна форма на прискърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).