присвоявал си

Речник на българския език

1. присвоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присвоявал си е производна форма на присвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присвоявал си е производна форма на присвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. присвоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присвоявал си е производна форма на присвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).