присвоявал е

Речник на българския език

1. присвоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоявал е е производна форма на присвоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоявал е е производна форма на присвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. присвоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоявал е е производна форма на присвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).