присвоявало

Речник на българския език

1. присвоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвоявало е производна форма на присвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присвоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвоявало е производна форма на присвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. присвоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

присвоявало е производна форма на присвоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. присвоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

присвоявало е производна форма на присвоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).