присвоявал

Речник на българския език

1. присвоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоявал е производна форма на присвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоявал е производна форма на присвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. присвоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

присвоявал е производна форма на присвоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. присвоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

присвоявал е производна форма на присвоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).