присвило е

Речник на българския език

1. присвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвило е е производна форма на присвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвило е е производна форма на присвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).