присветнел

Речник на българския език

1. присветнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присветнел е производна форма на присветна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присветнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

присветнел е производна форма на присветна (мин. деят. несв. прич. м. р.).