приритваха

Речник на българския език

1. приритваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

приритваха е производна форма на приритвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приритваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

приритваха е производна форма на приритвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).