приритвал

Речник на българския език

1. приритвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приритвал е производна форма на приритвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приритвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приритвал е производна форма на приритвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приритвал — мин. деят. св. прич. м. р.

приритвал е производна форма на приритвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приритвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приритвал е производна форма на приритвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).