пририташе

Речник на българския език

1. пририташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пририташе е производна форма на приритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пририташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пририташе е производна форма на приритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).