приритахте

Речник на българския език

1. приритахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

приритахте е производна форма на приритам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. приритахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

приритахте е производна форма на приритам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).