приритаха

Речник на българския език

1. приритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

приритаха е производна форма на приритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

приритаха е производна форма на приритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).