приритах

Речник на българския език

1. приритах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

приритах е производна форма на приритам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. приритах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

приритах е производна форма на приритам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).