приритала

Речник на българския език

1. приритала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приритала е производна форма на приритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приритала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приритала е производна форма на приритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. приритала — мин. деят. св. прич. ж. р.

приритала е производна форма на приритам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. приритала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

приритала е производна форма на приритам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).