приритал

Речник на българския език

1. приритал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приритал е производна форма на приритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приритал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приритал е производна форма на приритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приритал — мин. деят. св. прич. м. р.

приритал е производна форма на приритам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приритал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приритал е производна форма на приритам (мин. деят. несв. прич. м. р.).