пририта

Речник на българския език

1. пририта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пририта е производна форма на приритам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пририта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пририта е производна форма на приритам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пририта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пририта е производна форма на приритам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).