припяла

Речник на българския език

1. припяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

припяла е производна форма на припея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. припяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

припяла е производна форма на припея (мин. деят. св. прич. ж. р.).