припълзявал си

Речник на българския език

1. припълзявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припълзявал си е производна форма на припълзявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. припълзявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припълзявал си е производна форма на припълзявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. припълзявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припълзявал си е производна форма на припълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).