припушил е

Речник на българския език

1. припушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припушил е е производна форма на припуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припушил е е производна форма на припуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).