припуши

Речник на българския език

1. припуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

припуши е производна форма на припуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. припуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

припуши е производна форма на припуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. припуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

припуши е производна форма на припуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. припуши — повелително наклонение, ед. ч.

припуши е производна форма на припуша (повелително наклонение, ед. ч.).