припукаше

Речник на българския език

1. припукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

припукаше е производна форма на припукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. припукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

припукаше е производна форма на припукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).