припука

Речник на българския език

1. припука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

припука е производна форма на припукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. припука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

припука е производна форма на припукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. припука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

припука е производна форма на припукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).