припряхте

Речник на българския език

1. припряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

припряхте е производна форма на припра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. припряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

припряхте е производна форма на припра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).