припряха

Речник на българския език

1. припряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

припряха е производна форма на припра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. припряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

припряха е производна форма на припра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).