припрях

Речник на българския език

1. припрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

припрях е производна форма на припра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. припрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

припрях е производна форма на припра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).