припрете

Речник на българския език

1. припрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

припрете е производна форма на припра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. припрете — повелително наклонение, мн. ч.

припрете е производна форма на припра (повелително наклонение, мн. ч.).