приправяло

Речник на българския език

1. приправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приправяло е производна форма на приправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приправяло е производна форма на приправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. приправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

приправяло е производна форма на приправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. приправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приправяло е производна форма на приправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).