припотеше

Речник на българския език

1. припотеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

припотеше е производна форма на припотя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. припотеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

припотеше е производна форма на припотя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).