припотели

Речник на българския език

1. припотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

припотели е производна форма на припотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. припотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

припотели е производна форма на припотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).