приповторило

Речник на българския език

1. приповторило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приповторило е производна форма на приповторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приповторило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приповторило е производна форма на приповторя (мин. деят. св. прич. ср. р.).