приповторело

Речник на българския език

1. приповторело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приповторело е производна форма на приповторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приповторело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приповторело е производна форма на приповторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).