приплескал

Речник на българския език

1. приплескал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приплескал е производна форма на приплескам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приплескал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приплескал е производна форма на приплескам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приплескал — мин. деят. св. прич. м. р.

приплескал е производна форма на приплескам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приплескал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приплескал е производна форма на приплескам (мин. деят. несв. прич. м. р.).