припищявал си

Речник на българския език

1. припищявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припищявал си е производна форма на припищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. припищявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припищявал си е производна форма на припищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. припищявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припищявал си е производна форма на припищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).