припищявал е

Речник на българския език

1. припищявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припищявал е е производна форма на припищявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припищявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припищявал е е производна форма на припищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припищявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припищявал е е производна форма на припищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).