припищявало си

Речник на българския език

1. припищявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

припищявало си е производна форма на припищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. припищявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

припищявало си е производна форма на припищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. припищявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

припищявало си е производна форма на припищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).