припираха

Речник на българския език

1. припираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

припираха е производна форма на припирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. припираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

припираха е производна форма на припирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).