припечете

Речник на българския език

1. припечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

припечете е производна форма на припека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. припечете — повелително наклонение, мн. ч.

припечете е производна форма на припека (повелително наклонение, мн. ч.).