припечелил е

Речник на българския език

1. припечелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припечелил е е производна форма на припечеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припечелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припечелил е е производна форма на припечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).